10 may 2007, 9:49

Доживот от любов боледувам

  Poesía
825 0 1

Някакъв страх, че може би
времето все някога убива всичко.
А то, времето, нали,
е разтегливо понятие, въпреки всичко.
Някаква непоносима болка, сякаш
ще изгори във мене всичко без остатък.
А от болката не можеш просто да избягаш
и да се скриеш, за да продължиш нататък.
Някакво странно безумие навред,
из целия ми разум, из цялата ми същност.
А нали безумецът все пак продължава напред
и луд е само според другите всъщност.
Нека съм страхлива, болна и безумна,
нека времето не спира, нека тече.
И ще съм до болка, до болка неразумна,
щом тебе времето любов ще нарече.
Тогава с обич и от обич ще се страхувам,
тогава нека времето объркано да спре.
И нека доживот от любов боледувам,
а ти никога, никога да не потърсиш лек.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Тополарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...