10 jun 2007, 23:14

Доживотна присъда

  Poesía
782 0 8
Аз мога безумно да те искам,
но да съм недостъпна жена.
Доста често своите чувства подтискам,
нищо, че си ми доказвал че греша.
Доста често искам самичка,
да преодолявам своята болка и тъга.
Ако щеш, наречи ме параноичка,
но не мога да се доверя на всеки по света.
Мога без да спра да плача:
ден и нощ и нощ и ден.
Може дори да казват: откача,
но така е, ако не бъдеш до мен.
Мога от любов да преливам
и да сгрея твоето сърце.
Не искам зъзнеща от мъка да заспивам,
ако някога ми кажеш - не!
Не искам да съм друга, аз съм тази:
обичана от теб жена.
Аз мога да бъда друга, като онази:
която нарани твоята душа.
Но не, няма да бъда!
Ела и вярвай в мен!
Нека да изберем доживотна присъда -
ти със мен и аз със теб!

    "Любовта е битка на двата пола. Жената трябва да се защитава в началото, а мъжът - след това; и горко на победените.
                                                                                  А. Дюма - син

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...