10.06.2007 г., 23:14 ч.

Доживотна присъда 

  Поезия
601 0 8
Аз мога безумно да те искам,
но да съм недостъпна жена.
Доста често своите чувства подтискам,
нищо, че си ми доказвал че греша.
Доста често искам самичка,
да преодолявам своята болка и тъга.
Ако щеш, наречи ме параноичка,
но не мога да се доверя на всеки по света.
Мога без да спра да плача:
ден и нощ и нощ и ден.
Може дори да казват: откача,
но така е, ако не бъдеш до мен.
Мога от любов да преливам
и да сгрея твоето сърце.
Не искам зъзнеща от мъка да заспивам,
ако някога ми кажеш - не!
Не искам да съм друга, аз съм тази:
обичана от теб жена.
Аз мога да бъда друга, като онази:
която нарани твоята душа.
Но не, няма да бъда!
Ела и вярвай в мен!
Нека да изберем доживотна присъда -
ти със мен и аз със теб!

    "Любовта е битка на двата пола. Жената трябва да се защитава в началото, а мъжът - след това; и горко на победените.
                                                                                  А. Дюма - син

© Ванина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??