10.06.2007 г., 23:14

Доживотна присъда

777 0 8
Аз мога безумно да те искам,
но да съм недостъпна жена.
Доста често своите чувства подтискам,
нищо, че си ми доказвал че греша.
Доста често искам самичка,
да преодолявам своята болка и тъга.
Ако щеш, наречи ме параноичка,
но не мога да се доверя на всеки по света.
Мога без да спра да плача:
ден и нощ и нощ и ден.
Може дори да казват: откача,
но така е, ако не бъдеш до мен.
Мога от любов да преливам
и да сгрея твоето сърце.
Не искам зъзнеща от мъка да заспивам,
ако някога ми кажеш - не!
Не искам да съм друга, аз съм тази:
обичана от теб жена.
Аз мога да бъда друга, като онази:
която нарани твоята душа.
Но не, няма да бъда!
Ела и вярвай в мен!
Нека да изберем доживотна присъда -
ти със мен и аз със теб!

    "Любовта е битка на двата пола. Жената трябва да се защитава в началото, а мъжът - след това; и горко на победените.
                                                                                  А. Дюма - син

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...