palenka (П Антонова)
506 18527
3 abr 2022, 13:04

Доживях 

  Poesía » Otra
439 4 14

Доживях да не те дочакам,

дните след теб да спра да броя,

да не плача щом ти чуя гласа,

доживях да те убия в съня,

да допия до последната капка

нелечима болка и скрита сълза.

 

Доживях в небето отново

образи облачни да редя,

да се радвам на птичите песни

да не вслушвам горестта на дъжда.

Доживях да преглъщам по хапка

с наслада всеки миг от деня.

 

Доживях в тишината да чувам

само моята изнурена душа,

чужди обувки спрях да обувам,

непростима прошка да давам,

и да  нося чужда вина,

да се усмихвам дори да греша!

 

Доживях! Да не оставям

незаключена вече врата.

И не питай, отговорът в тебе

сам намери! Старите пътища

са си твоите, аз вървя

в друга посока, по моите...

© П Антонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мария - благодарение на теб си го препрочитах ❤️
    Благодаря ти!
  • Доживях да стигна и до твоите лирико-философски поетични разсъждения, Пепи.
    Замисли ме и душата ти ми преля от своята чувственост!
  • Златна - благодаря ти за всичко, което правиш в този сайт! Здраве и любов и от мен! Воистина воскресе!
  • Прощавай и върви напред с Божията Любов, преглъщайки "по хапка
    с наслада всеки миг от деня".

    Христос Воскресе, palenka (Пепи)! Здраве и благополучие за теб и твоите ближни!
  • РосиДимова - просто е, "това, че те разбирам не означава, че те оправдавам". Мотивите не са оправдание. Както и действията определят и характеризират човека, а не думите.
  • чужди обувки спрях да обувам,
    непростима прошка да давам,
    Дали някога и аз ще се науча!?
  • Благодаря!
  • Хубаво!
  • "да допия до последната капка
    нелечима болка и скрита сълза." - нещата от живота: приемем ли ги, научаваме се да преживяваме.
    Тони! С няколко думи го казваш!
  • Само ще кажа - истински боли само първия път.. След това свикваш.
  • Jackie151 (Антоанета Иванова) - има моменти, в които си мислим, че целият ни живот е в тях и друго не бихме могли да преживеем, а след време осъзнаваме как сами сме се вкопчвали в идеята за очакваното, а не в дочаканата идея.
    Благодаря, Тони!
  • "Доживях да не те дочакам" Много хубаво, Пепи.
  • Благодаря, усмивке! 🌷
  • Хареса ми тази категоричнос Пепи, цялото е много хубаво, но финала казва всичко! Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??