Когато слънцето се скрие
и ангелите вечер затворят очи,
едно момче за теб любовна проза пише,
но ангелите плачат, че им липсваш ти....

Точно когато луната се показва
и всичко навън е само студ и тишина....
Кажи ми за чувствата си как да ти разкажа?
И да обясня причината за моята тъга....

Докато пишех с химикала във ръка,
от нищото чух един глас да ми говори....
Един от ангелите проговори през нощта
и ме попита тихо "Още ли, момче за нея мислиш"?

Много ми липсва, аз му отговорих
както звездите понякога липсват на луната
и не бих могъл никога да я забравя,
само за нея е написана всяка моя поезия....

Той нищо повече не каза и изчезна,
така както слънцето се скрива и залязва....
и само докато ангелите вечер спят,
самотния поет в мен възкръсва!