4 sept 2016, 21:46

Докато двете ни вселени се прегръщат...

894 1 4

***
Р.Чакърова 
  
   Така ефирна е завивката от пръсти, 
   покрила голата ми женска същност... 
   Целуваш... Значи, че ще спим до късно... 
   ДОКАТО ДВЕТЕ НИ ВСЕЛЕНИ СЕ ПРЕГРЪЩАТ... 
   Навява хлад и чувство за божественост, 
   Дъхът ти пази равновесие по моите къдрици,
   а совите, стаени в тъмното на кестена, 
   четат поеми... Но нали и те са птици... 
   Мирише на живот, на топла угар... 
   И устните ни бавно ни завръщат 
   към мисли за криле и нещо друго... 
   Докато двете ни вселени се прегръщат... 

Лондон 2016 '
   
   
   
   
   
   
   
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...