RositsaChakarova (Rositsa Chakarova) RositsaChakarova (Rositsa Chakarova)
20 180
4 сент. 2016 г., 21:46

Докато двете ни вселени се прегръщат...

895 1 4

***
Р.Чакърова 
  
   Така ефирна е завивката от пръсти, 
   покрила голата ми женска същност... 
   Целуваш... Значи, че ще спим до късно... 
   ДОКАТО ДВЕТЕ НИ ВСЕЛЕНИ СЕ ПРЕГРЪЩАТ... 
   Навява хлад и чувство за божественост, 
   Дъхът ти пази равновесие по моите къдрици,
   а совите, стаени в тъмното на кестена, 
   четат поеми... Но нали и те са птици... 
   Мирише на живот, на топла угар... 
   И устните ни бавно ни завръщат 
   към мисли за криле и нещо друго... 
   Докато двете ни вселени се прегръщат... 

Лондон 2016 '
   
   
   
   
   
   
   
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0