4 сент. 2016 г., 21:46

Докато двете ни вселени се прегръщат...

896 1 4

***
Р.Чакърова 
  
   Така ефирна е завивката от пръсти, 
   покрила голата ми женска същност... 
   Целуваш... Значи, че ще спим до късно... 
   ДОКАТО ДВЕТЕ НИ ВСЕЛЕНИ СЕ ПРЕГРЪЩАТ... 
   Навява хлад и чувство за божественост, 
   Дъхът ти пази равновесие по моите къдрици,
   а совите, стаени в тъмното на кестена, 
   четат поеми... Но нали и те са птици... 
   Мирише на живот, на топла угар... 
   И устните ни бавно ни завръщат 
   към мисли за криле и нещо друго... 
   Докато двете ни вселени се прегръщат... 

Лондон 2016 '
   
   
   
   
   
   
   
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...