Sep 4, 2016, 9:46 PM

Докато двете ни вселени се прегръщат...

  Poetry » Erotic
891 1 4

***
Р.Чакърова 
  
   Така ефирна е завивката от пръсти, 
   покрила голата ми женска същност... 
   Целуваш... Значи, че ще спим до късно... 
   ДОКАТО ДВЕТЕ НИ ВСЕЛЕНИ СЕ ПРЕГРЪЩАТ... 
   Навява хлад и чувство за божественост, 
   Дъхът ти пази равновесие по моите къдрици,
   а совите, стаени в тъмното на кестена, 
   четат поеми... Но нали и те са птици... 
   Мирише на живот, на топла угар... 
   И устните ни бавно ни завръщат 
   към мисли за криле и нещо друго... 
   Докато двете ни вселени се прегръщат... 

Лондон 2016 '
   
   
   
   
   
   
   
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...