16 dic 2011, 10:30

Докато ни събере смъртта

Poesía » De amor

879 0 7

Животът разсипа със шепи
в косите ни сребърен скреж.
Сетне захвърли ни в нищото
- вехта, изтъркана вещ.

Разгърнаха черни криле
върху ни сумрачен покров.
Неусетно изживяхме дните си.
Дарих ли ти достатъчно любов?

В мирните поля на Елисей
двама някога ще бродим пак.
Върви! В съня си ще те чакам!
Докато ни събере смъртта.

---> http://www.youtube.com/watch?v=Z6yavVzfs58

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

BuRn_AliVe (Александър)

Благодаря на всички за отзивите!

2011-12-20T13:04:17+02:00
velikataniki (Николина Милева)

Песента - харесах
Стихотворението - да, хареса ми Често се питаме за достатъчното и дали самите ние сме достатъчниСложен въпрос
П>П> Профилната снимка/картина "Изгубеният рай" на Джон Милтън, ако не се лъжаДобър избор!Поздравявам те

2011-12-19T15:41:37+02:00
sani-ti (Таня Иванова)

Поздравления за дълбокия стих! Болката ни държи живи!

2011-12-19T11:29:37+02:00
Wali (Виолета Томова)

Александър, радвам ти се и знам,че в твоите коси няма скреж, но и знам, че поезията не е документалистика, както често я бъркат, така че и това ми хареса.Лошо или хубаво, но болката е задължителна. По нея личи има ли живот. Все пак, така определят дали кракът на някого ще оцелее- боцкат го и ако не го заболи го няма...крака.Нека от болката да стават хубави стихове, в живота бързо да минава и да остава радостта..Все пак аз не обичам оди!!!Поздрави!Wali/Виолета Томова/

2011-12-18T17:44:32+02:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Обичай така, че да не съжаляваш за безцелно пропилените години! На мен ми го е казал Павел Корчагин от "Как се каляваше стоманата" аз само подмених "живей" с "обичай", ако може да говорим за подмяна изобщо!

2011-12-17T22:18:52+02:00