16 dic 2011, 10:30

Докато ни събере смъртта 

  Poesía » De amor
728 0 7

Животът разсипа със шепи
в косите ни сребърен скреж.
Сетне захвърли ни в нищото
- вехта, изтъркана вещ.

Разгърнаха черни криле
върху ни сумрачен покров.
Неусетно изживяхме дните си.
Дарих ли ти достатъчно любов?

В мирните поля на Елисей
двама някога ще бродим пак.
Върви! В съня си ще те чакам!
Докато ни събере смъртта.


---> http://www.youtube.com/watch?v=Z6yavVzfs58

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички за отзивите!
  • Песента - харесах
    Стихотворението - да, хареса ми Често се питаме за достатъчното и дали самите ние сме достатъчниСложен въпрос
    П>П> Профилната снимка/картина "Изгубеният рай" на Джон Милтън, ако не се лъжаДобър избор!Поздравявам те
  • Поздравления за дълбокия стих! Болката ни държи живи!
  • Александър, радвам ти се и знам,че в твоите коси няма скреж, но и знам, че поезията не е документалистика, както често я бъркат, така че и това ми хареса.Лошо или хубаво, но болката е задължителна. По нея личи има ли живот. Все пак, така определят дали кракът на някого ще оцелее- боцкат го и ако не го заболи го няма...крака.Нека от болката да стават хубави стихове, в живота бързо да минава и да остава радостта..Все пак аз не обичам оди!!!Поздрави!Wali/Виолета Томова/
  • Обичай така, че да не съжаляваш за безцелно пропилените години! На мен ми го е казал Павел Корчагин от "Как се каляваше стоманата" аз само подмених "живей" с "обичай", ако може да говорим за подмяна изобщо!
  • Не бих нарекъл творбата си интерпретация на клипа, но живеем в свободна страна (почти).
  • Поздравления за хубавия стих!Съмнението,дали сме дали всичко на което сме способни в една Любов е присъщо само за най-себераздалите се!Красива интерпретация на клипа!Докосваш!
Propuestas
: ??:??