Животът разсипа със шепи
в косите ни сребърен скреж.
Сетне захвърли ни в нищото
- вехта, изтъркана вещ.
Разгърнаха черни криле
върху ни сумрачен покров.
Неусетно изживяхме дните си.
Дарих ли ти достатъчно любов?
В мирните поля на Елисей
двама някога ще бродим пак.
Върви! В съня си ще те чакам!
Докато ни събере смъртта.
---> http://www.youtube.com/watch?v=Z6yavVzfs58
© Александър All rights reserved.