BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
Dec 16, 2011, 10:30 AM

Докато ни събере смъртта 

  Poetry » Love
771 0 7
Животът разсипа със шепи
в косите ни сребърен скреж.
Сетне захвърли ни в нищото
- вехта, изтъркана вещ.
Разгърнаха черни криле
върху ни сумрачен покров.
Неусетно изживяхме дните си.
Дарих ли ти достатъчно любов?
В мирните поля на Елисей
двама някога ще бродим пак.
Върви! В съня си ще те чакам!
Докато ни събере смъртта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Random works
: ??:??