Докато пуша

19 jul 2016, 21:17

Poesía » Civil

430 1 2

Изчакай само докато си пуша цигарата

да ти разкажа една история набързо.

За едно цвете, което растяло на гарата

и не искало нищо друго, само въздух.

Минавали покрай него влакове и хора,

обичали го и го пазели от бурени зли.

Но от толкова любов то усещало умора

и искало обич само от слънчевите лъчи.

Така минавали дни, седмици, години,

цветето се превърнало в роза красива.

Но хората забравили, че до нея къпини

не позволявали тя да бъде щастлива.

Затова, приятели, обичайте с мярка, нали

и въздухът ще стига за всеки един от нас.

И любовта няма да позволи да ни боли,

защото знаем, че не сме сами в този час.

2016

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vedrina (Марина Стоянова)

2016-07-20T14:52:14+03:00

Мисля, че е много неориентирана и неблагодарна - не знае какво иска..., днес на тази гара, утре на онази спирка..., как няма да се умори от любов...
"Минавали покрай него влакове и хора,
обичали го и го пазели от бурени зли.
Но от толкова любов то усещало умора
и искало обич само от слънчевите лъчи."
Звездичката (Ивелина каменова)

2016-07-20T00:16:07+03:00

Интересен стих и послание.Поздрави за идеята ,и начинът, по който е поднесена на нас,читателите!!!