Докато пуша
Изчакай само докато си пуша цигарата
да ти разкажа една история набързо.
За едно цвете, което растяло на гарата
и не искало нищо друго, само въздух.
Минавали покрай него влакове и хора,
обичали го и го пазели от бурени зли.
Но от толкова любов то усещало умора
и искало обич само от слънчевите лъчи.
Така минавали дни, седмици, години,
цветето се превърнало в роза красива.
Но хората забравили, че до нея къпини
не позволявали тя да бъде щастлива.
Затова, приятели, обичайте с мярка, нали
и въздухът ще стига за всеки един от нас.
И любовта няма да позволи да ни боли,
защото знаем, че не сме сами в този час.
© Явор Перфанов All rights reserved.
