16 feb 2020, 7:46

Доказателство за щастие

795 1 0

 

Понякога се вслушвах много в себе си.

Понякога, по-малко напоследък. 

На плещите си носех морни тежести, 

и кръста си, и хорските проблеми... 

Но никога не се обърна никой, 

да пита тази жажда тъй, съсипваща, 

дали ще понеса в живота с викове, 

роболепно ли ще замълча сред нищото?

И аз забравих. Пръснах я по пясъка - 

онази болка, дето мъчи ми душата. 

По тялото си нямам здраво място. 

Морето щом е в мен - света в краката е. 

Морето и вълните му. И лодките. 

Рибарите със мрежи, поразплетени. 

Пристанищните вечно гладни котки, 

и някъде приседнал, аз - Поета... 

Водите не приемат всяка горест 

и млъкналите кръстове, на дъното. 

То няма да тъжи за чужди болести, 

и никога за грях не ще ме съди... 

Ще искам да потъна в тишината му. 

Естествено, че именно тогава, 

аз мога да помоля и Луната, 

да ми покаже чудеса, че стават! 

А Ти... да си ми живо доказателство, 

че вярата ми в твойто съществуване, 

убила в мен обида от предателства - 

сега съм целият море от тържествуване... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....