16 февр. 2020 г., 07:46

Доказателство за щастие

797 1 0

 

Понякога се вслушвах много в себе си.

Понякога, по-малко напоследък. 

На плещите си носех морни тежести, 

и кръста си, и хорските проблеми... 

Но никога не се обърна никой, 

да пита тази жажда тъй, съсипваща, 

дали ще понеса в живота с викове, 

роболепно ли ще замълча сред нищото?

И аз забравих. Пръснах я по пясъка - 

онази болка, дето мъчи ми душата. 

По тялото си нямам здраво място. 

Морето щом е в мен - света в краката е. 

Морето и вълните му. И лодките. 

Рибарите със мрежи, поразплетени. 

Пристанищните вечно гладни котки, 

и някъде приседнал, аз - Поета... 

Водите не приемат всяка горест 

и млъкналите кръстове, на дъното. 

То няма да тъжи за чужди болести, 

и никога за грях не ще ме съди... 

Ще искам да потъна в тишината му. 

Естествено, че именно тогава, 

аз мога да помоля и Луната, 

да ми покаже чудеса, че стават! 

А Ти... да си ми живо доказателство, 

че вярата ми в твойто съществуване, 

убила в мен обида от предателства - 

сега съм целият море от тържествуване... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....