Докога?

Докога?

И през последната година

доста народ от България си замина,

оставят близки, род и родина

и ще търсят щастие в чужбина.

Тръгват си оттук обидени и огорчени,

разплакани и с души наранени,

защото бъдеще няма за тях тука,

нищо не се променя и е пълна скука.

Работа не могат да си намерят

и няма смисъл тук да живеят,

не са щастливи и не се смеят

и няма ценности, за които да милеят.

От всичко това ми се повдига

и в душата ми бунт се надига,

затова искам да попитам всички,

както големи, така и мънички:

Докога ще се правим, че не ни пука

и ще се преструваме, че не виждаме “боклука”,

главите си в пясъка ще заравяме

и че сме българи ще забравяме.

Спомнете си какви хора тук са живели,

как са се борили и не са се предали,

нима напразно те са умрели

и за какво живота си са дали…?

Да може днес да сме доволни,

щастливи като птички волни,

да сме свободни и да не живеем в клетка

и на никого да не сме марионетка.

Кажете, докога светът ще ни се присмива,

във вестници и статии ще ни осмива,

докога ще ни сочат с пръст, ще ни показват,

санкции ще ни налагат и ще ни наказват.

Ей, хора, докога така?

По течението ще я караме, а?

Докога ще си мълчим и ще си траем,

като кучета ще умрем, даже без да излаем.

Спомнете си хан Кубрат какво е казал

и на синовете си нагледно е показал,

че трябва да сме обединени като народ,

за да го бъде българския род.

А ние пак се разделихме

и на партии се нароихме,

в черупката си всеки се затвори,

мълчи и нищо не говори.

Вижте, имаме прекрасна земя,

пълна е тя с плодородни поля,

язовири и реки,

хубаво море и невероятни планини.

Кажете ми къде другаде по света,

има такива красиви места?

Ами дайте да ги съхраним

и на господ да благодарим.

Да се борим за бъдещето на нашите деца,

нали те за нас са всичко на света,

по-хубава България да направим

и че сме хора никога да не забравим.

И повече никой от тук да не бяга

и багажа си за другаде да стяга,

така да направим, че хората да се завърнат,

да са щастливи и родината си да “прегърнат”.

Без да ни е срам, високо да вдигнем глава

и да кажем на всички по света,

че сме българи и с това се гордеем,

ето затова си струва да живеем.