19.01.2010 г., 11:06

Докога?

841 1 2

Докога?

 

И през последната година

доста народ от България си замина,

оставят близки, род и родина

и ще търсят щастие в чужбина.

 

Тръгват си оттук обидени и огорчени,

разплакани и с души наранени,

защото бъдеще няма за тях тука,

нищо не се променя и е пълна скука.

 

Работа не могат да си намерят

и няма смисъл тук да живеят,

не са щастливи и не се смеят

и няма ценности, за които да милеят.

 

От всичко това ми се повдига

и в душата ми бунт се надига,

затова искам да попитам всички,

както големи, така и мънички:

 

Докога ще се правим, че не ни пука

и ще се преструваме, че не виждаме “боклука”,

главите си в пясъка ще заравяме

и че сме българи ще забравяме.

 

Спомнете си какви хора тук са живели,

как са се борили и не са се предали,

нима напразно те са умрели

и за какво живота си са дали?

 

Да може днес да сме доволни,

щастливи като птички волни,

да сме свободни и да не живеем в клетка

и на никого да не сме марионетка.

 

Кажете, докога светът ще ни се присмива,

във вестници и статии ще ни осмива,

докога ще ни сочат с пръст, ще ни показват,

санкции ще ни налагат и ще ни наказват.

 

Ей, хора, докога така?

По течението ще я караме, а?

Докога ще си мълчим и ще си траем,

като кучета ще умрем, даже без да излаем.

 

Спомнете си хан Кубрат какво е казал

и на синовете си нагледно е показал,

че трябва да сме обединени като народ,

за да го бъде българския род.

 

А ние пак се разделихме

и на партии се нароихме,

в черупката си всеки се затвори,

мълчи и нищо не говори.

 

Вижте, имаме прекрасна земя,

пълна е тя с плодородни поля,

язовири и реки,

хубаво море и невероятни планини.

 

Кажете ми къде другаде по света,

има такива красиви места?

Ами дайте да ги съхраним

и на господ да благодарим.

 

Да се борим за бъдещето на нашите деца,

нали те за нас са всичко на света,

по-хубава България да направим

и че сме хора никога да не забравим.

 

И повече никой от тук да не бяга

и багажа си за другаде да стяга,

така да направим, че хората да се завърнат,

да са щастливи и родината си да “прегърнат”.

 

Без да ни е срам, високо да вдигнем глава

и да кажем на всички по света,

че сме българи и с това се гордеем,

ето затова си струва да живеем.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Бобев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Развигоре! Радвам се че ти е харесало, мисля че ние българите не оценяваме това което имаме.Дано някой ден това да се промени. Сърдечни поздрави!!!
  • Много силно произведение!Отразил си самата истина и то по начина по който всички го виждаме.
    "Вижте, имаме прекрасна земя,пълна е тя с плодородни поля,язовири и реки,хубаво море и невероятни планини.Кажете ми къде другаде по света,
    има такива красиви места?" Найстина България си остава една несравнима държава!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...