17 ago 2022, 7:50  

Докога

  Poesía
561 3 8

Куп правителства… поредни,

не смятат, че е прецедент,

в Европа все да сме последни 

и то с един, голям процент.

 

Нормално - тук живеят само

докопалите се до власт,

а всички други ближат рани

и духат супата със страст.

 

Една… престъпна диаспора 

играе с нас на чифт и тек.

С едни и същи, смешни хора

се лъжем вече втори век.

 

Макар пред хляба да сме равни,

с тях хляб по равно не делим.

Та… докога, ще просим гладни

и по палатките ще спим.

 

Защо не грабнем: сто тояги,

черпаци, вили и коси!

Далеч - крадците ни да бягат!

Оттук нататък, вдън земи!

 

 

Юри

Йовев

Август

2022 г. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силве, така е, ама нали сме завистлив народ, все им гледаме в канчетата на на тия цървули и искаме да ги сменяме! 😀
  • Защо ли? Защото ще се появят нови. Просто е. Народопсихологията е такава. А ние няма да дораснем за демокрация, понеже сме друга порода и все търсим чобани. Хареса ми, Юри.
  • Ели, губиш се някъде. 😀
    Благодаря ти!
  • Цялата страна е в разруха, но няма нито масови протести, нито тояги по лъжците и крадците! Докога ще ги търпим все едни и същи!
  • Jackie, откъде да ги почнем, аз ще започна от мойто дворче. 😀😀😀

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...