28 ago 2019, 1:20

Докога ще играем по роли?

  Poesía » Otra
535 3 2

Аз видях и околния свят,
на ръба на живота се борих.
Изостави ме даже и брат...
Непризнат, чудесия ли сторих?

 

Аз градих за години напред –
и редих светлина за душата. 
Сътворих от враждите куплет –
и дарих топлина за сърцата.

 

Аз обичах момиче, жена –
и червените рози им носих.
Коленичих, разперил крила.
Любовта ли отново изпросих?

 

Аз живея с човешки мечти –
и се смея с човешки неволи.
Ще изгрея – море от лъчи...
Докога ще играем по роли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...