28 ago 2019, 1:20

Докога ще играем по роли?

  Poesía » Otra
540 3 2

Аз видях и околния свят,
на ръба на живота се борих.
Изостави ме даже и брат...
Непризнат, чудесия ли сторих?

 

Аз градих за години напред –
и редих светлина за душата. 
Сътворих от враждите куплет –
и дарих топлина за сърцата.

 

Аз обичах момиче, жена –
и червените рози им носих.
Коленичих, разперил крила.
Любовта ли отново изпросих?

 

Аз живея с човешки мечти –
и се смея с човешки неволи.
Ще изгрея – море от лъчи...
Докога ще играем по роли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...