Аз видях и околния свят,
на ръба на живота се борих.
Изостави ме даже и брат...
Непризнат, чудесия ли сторих?
Аз градих за години напред –
и редих светлина за душата.
Сътворих от враждите куплет –
и дарих топлина за сърцата.
Аз обичах момиче, жена –
и червените рози им носих.
Коленичих, разперил крила.
Любовта ли отново изпросих?
Аз живея с човешки мечти –
и се смея с човешки неволи.
Ще изгрея – море от лъчи...
Докога ще играем по роли?
© Димитър Драганов Все права защищены
Хубаво.