Докосвам те. Със дъх. Насън.
Със мисъл. С болка. С притеснение.
Докосвам те с телефонен звън,
с интернет, спрял в дъждовно време.
Докосвам те. С глас. С интонация.
С въпрос, със тон, със смях кънтящ.
С думи, въздишащо разплакани,
казано премълчани, между нас.
Докосвам те. С поглед. С жест.
С накриво завила се къдрица.
С молба, с надежда и с протест.
И със забравено "обичам те". ...