14 окт. 2008 г., 18:36

Докосвам те

1.4K 0 2
Докосвам те. Със дъх. Насън.
Със мисъл. С болка. С притеснение.
Докосвам те с телефонен звън,
с интернет, спрял в дъждовно време.

Докосвам те. С глас. С интонация.
С въпрос, със тон, със смях кънтящ.
С думи, въздишащо разплакани,
казано премълчани, между нас.

Докосвам те. С поглед. С жест.
С накриво завила се къдрица.
С молба, с надежда и с протест.
И със забравено "обичам те".

Докосвам те. С усмивка. Пак смях,
с кънтяща от гласа ми гарсониера.
С цялата лъчезарност, която в една камера събрах
и с микрофон, който все не работи навреме.

Докосвам те. С депресия. С тъга.
С очи, с ръката ми прикрити.
С на тебе посветена самота.
С сълзи. Да знаеш, нищо черно от мен те не измиха.

Докосвам те. Чрез вдъхновение,
Чрез дима на поредна цигара.
С на теб кръстени играчки и стихотворения.
С реплики за дразнене повтаряни.

Докосвам те. С бутилка мартини,
чрез дявола, който ни запозна
и ни раздели с километри неизброими.
Но аз още за теб му благодаря.


13.10.2008г.
гр. Пловдив

 

На Александър, с всяко мъничко и огромно чувство, което изпитвам към него.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...