Докосвам те. Със дъх. Насън.
Със мисъл. С болка. С притеснение.
Докосвам те с телефонен звън,
с интернет, спрял в дъждовно време.

Докосвам те. С глас. С интонация.
С въпрос, със тон, със смях кънтящ.
С думи, въздишащо разплакани,
казано премълчани, между нас.

Докосвам те. С поглед. С жест.
С накриво завила се къдрица.
С молба, с надежда и с протест.
И със забравено "обичам те".

Докосвам те. С усмивка. Пак смях,
с кънтяща от гласа ми гарсониера.
С цялата лъчезарност, която в една камера събрах
и с микрофон, който все не работи навреме.

Докосвам те. С депресия. С тъга.
С очи, с ръката ми прикрити.
С на тебе посветена самота.
С сълзи. Да знаеш, нищо черно от мен те не измиха.

Докосвам те. Чрез вдъхновение,
Чрез дима на поредна цигара.
С на теб кръстени играчки и стихотворения.
С реплики за дразнене повтаряни.

Докосвам те. С бутилка мартини,
чрез дявола, който ни запозна
и ни раздели с километри неизброими.
Но аз още за теб му благодаря.


13.10.2008г.
гр. Пловдив

 

На Александър, с всяко мъничко и огромно чувство, което изпитвам към него.