14.10.2008 г., 18:36

Докосвам те

1.4K 0 2
Докосвам те. Със дъх. Насън.
Със мисъл. С болка. С притеснение.
Докосвам те с телефонен звън,
с интернет, спрял в дъждовно време.

Докосвам те. С глас. С интонация.
С въпрос, със тон, със смях кънтящ.
С думи, въздишащо разплакани,
казано премълчани, между нас.

Докосвам те. С поглед. С жест.
С накриво завила се къдрица.
С молба, с надежда и с протест.
И със забравено "обичам те".

Докосвам те. С усмивка. Пак смях,
с кънтяща от гласа ми гарсониера.
С цялата лъчезарност, която в една камера събрах
и с микрофон, който все не работи навреме.

Докосвам те. С депресия. С тъга.
С очи, с ръката ми прикрити.
С на тебе посветена самота.
С сълзи. Да знаеш, нищо черно от мен те не измиха.

Докосвам те. Чрез вдъхновение,
Чрез дима на поредна цигара.
С на теб кръстени играчки и стихотворения.
С реплики за дразнене повтаряни.

Докосвам те. С бутилка мартини,
чрез дявола, който ни запозна
и ни раздели с километри неизброими.
Но аз още за теб му благодаря.


13.10.2008г.
гр. Пловдив

 

На Александър, с всяко мъничко и огромно чувство, което изпитвам към него.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...