Докосвам те с мислите си!
Докосвам те с мислите си бавно,
по плътта ти, като вятър минавам,
острият връх на сърцето ми - плавно,
до твоето сърце с обич застава.
И времето се свива, като молекула,
обхваната на любовта от огъня,
и остава да обжарва, като луда
и нощите ми, и дните ми безплодни.
Като самородно злато, спомените,
проблясват в дивните нощи,
а душата ми жадува, още и още,
до твоята душа, да се докосне.
От очите ми се стичат сълзи,
с тях искам, да отмия самотата
и като току-що родени звезди,
да се роди отново красотата.
Докосвам те с мислите си бавно
и се отронва от душата ми стон,
сякаш жив си, до мене- реално,
и се катерим по нашият склон.
Но прескачам отново в реалността
и се виждам самотна до голо,
само тръпката от спомен в нощта,
се разхожда по морното тяло!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
