3 jul 2008, 9:29

Докосване

997 0 11
 

Докосване  

 

 

Докосвах те с очи.

Със  дъх  те галех.

И къпех те на сън 

в тревата росна.

Не знам дали разбра

защо го правех.

Защо с ръце

въобще не те докосвах.

 

Ти сигурно си чакала

прегръдка.

Най-малкото,

поне да те погаля.

А аз те пиех.

Пиех те на глътки.

И те жадувах.

Силно. До провала.

 

Докосвах с  мисълта  си 

твойте устни.

Гърдите ти,

бедрата ти докосвах.

Умирах.

И се раждах.

И те вкусвах.

Богат на обич -

още обич просех.

 

И днес все още

сянката ти гоня.

Приел я като част

от твойто тяло.

Умира  в мен

докоснатият спомен.

Но жаждата за допир -

тя  остава.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...