Докосване
Докосване
Докосвах те с очи.
Със дъх те галех.
И къпех те на сън
в тревата росна.
Не знам дали разбра
защо го правех.
Защо с ръце
въобще не те докосвах.
Ти сигурно си чакала
прегръдка.
Най-малкото,
поне да те погаля.
А аз те пиех.
Пиех те на глътки.
И те жадувах.
Силно. До провала.
Докосвах с мисълта си
твойте устни.
Гърдите ти,
бедрата ти докосвах.
Умирах.
И се раждах.
И те вкусвах.
Богат на обич -
още обич просех.
И днес все още
сянката ти гоня.
Приел я като част
от твойто тяло.
Умира в мен
докоснатият спомен.
Но жаждата за допир -
тя остава.
© Александър Калчев All rights reserved.
