Докосване
Като откъснат нежен лист от плачеща върба,
аз морното ти чело ще целуна
в часа, когато в сладостна нега
сънят в клепачите се спусне.
Ще те докосна със своя полъх-дъх,
събрал море и дъхави смокини
и тъмното на старите астми,
от които става като кръв червено вино.
Ще те погаля със своите две ръце,
обрулени и галени от бури,
защото нещо в мен зове
към тези две пламтящи нежни устни.
Ще те притисна аз до своята гръд
там, дето никой друг не стига
и в миг сърцето ми ще укроти
неукротимата ти мъжка сила.
И тъй полека, тихо, нежно,
навярно без и да усетиш сам,
на сутринта ще се събудиш
от нещо ново завладян.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Панайотова Todos los derechos reservados
