28 ago 2009, 16:02

Докосване

  Poesía
593 0 0

Атомче съм в молекулата на звездната вселена

и съм нищожно малка спрямо космоса голям,

но радвам се, че съм дарена и благословена,

да мога да усетя въздуха, водата и природата край нас.

 

ВЪЗДУХЪТ е пътеводната ни светлина в живота

и всяко живо същество нуждае се от кислород,

вдишваме ли го дълбоко - кръвта ни силно циркулира,

но няма ли го, означава, че сме поели към смъртта.

 

Процентно в нашето тяло ВОДАТА доминира

и е в пълния синхрон  на отношение ,"вода и суша",

което ни подсказва, че не случайността намесена е тука,

а имаме дълбока връзка, строго предопределена.

 

ПРИРОДАТА е третият ни дар от бога,

до която се докосваме с радост всеки ден и час

и чрез горите, планини, растения, дървета,

процесът на синтез поддържа в ритъм живота наш.

 

 

                                                         VAK

                                                    Valencia 21.02.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...