28.08.2009 г., 16:02

Докосване

588 0 0

Атомче съм в молекулата на звездната вселена

и съм нищожно малка спрямо космоса голям,

но радвам се, че съм дарена и благословена,

да мога да усетя въздуха, водата и природата край нас.

 

ВЪЗДУХЪТ е пътеводната ни светлина в живота

и всяко живо същество нуждае се от кислород,

вдишваме ли го дълбоко - кръвта ни силно циркулира,

но няма ли го, означава, че сме поели към смъртта.

 

Процентно в нашето тяло ВОДАТА доминира

и е в пълния синхрон  на отношение ,"вода и суша",

което ни подсказва, че не случайността намесена е тука,

а имаме дълбока връзка, строго предопределена.

 

ПРИРОДАТА е третият ни дар от бога,

до която се докосваме с радост всеки ден и час

и чрез горите, планини, растения, дървета,

процесът на синтез поддържа в ритъм живота наш.

 

 

                                                         VAK

                                                    Valencia 21.02.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...