Aug 28, 2009, 4:02 PM

Докосване

  Poetry
594 0 0

Атомче съм в молекулата на звездната вселена

и съм нищожно малка спрямо космоса голям,

но радвам се, че съм дарена и благословена,

да мога да усетя въздуха, водата и природата край нас.

 

ВЪЗДУХЪТ е пътеводната ни светлина в живота

и всяко живо същество нуждае се от кислород,

вдишваме ли го дълбоко - кръвта ни силно циркулира,

но няма ли го, означава, че сме поели към смъртта.

 

Процентно в нашето тяло ВОДАТА доминира

и е в пълния синхрон  на отношение ,"вода и суша",

което ни подсказва, че не случайността намесена е тука,

а имаме дълбока връзка, строго предопределена.

 

ПРИРОДАТА е третият ни дар от бога,

до която се докосваме с радост всеки ден и час

и чрез горите, планини, растения, дървета,

процесът на синтез поддържа в ритъм живота наш.

 

 

                                                         VAK

                                                    Valencia 21.02.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...