Пръсти по пиано,

карам колело без ръце,

вятър в очите,

спускане по склон.

Перо от гълъб

танцува по асфалта,

горещ тротоар,

старец пее седнал

богат репертоар,

за градове и за любови,

за романси и романи,

думи бягат, гонят нови,

звук от ноти тихо ромоли,

китара стара и душата стара,

блясък на монета,

в шапката прибрана.

Подминаваме го, а той си пее още.

Ръцете ти мънички, бели

скрили моите очи,

усмивката по устните прелели

от слънчевите й лъчи.

Гласът звъни като звънче на колело,

което карам без ръце по склона,

вятърът ме носи пак като перо,

преди да се разбия в пилона.

Докосване. Домогване

и дом.