Докосване. Домогване. Дом
Пръсти по пиано,
карам колело без ръце,
вятър в очите,
спускане по склон.
Перо от гълъб
танцува по асфалта,
горещ тротоар,
старец пее седнал
богат репертоар,
за градове и за любови,
за романси и романи,
думи бягат, гонят нови,
звук от ноти тихо ромоли,
китара стара и душата стара,
блясък на монета,
в шапката прибрана.
Подминаваме го, а той си пее още.
Ръцете ти мънички, бели
скрили моите очи,
усмивката по устните прелели
от слънчевите й лъчи.
Гласът звъни като звънче на колело,
което карам без ръце по склона,
вятърът ме носи пак като перо,
преди да се разбия в пилона.
Докосване. Домогване
и дом.
© Серафим All rights reserved.
