9 jun 2016, 19:42

Докрай

Poesía

640 0 7

Красив си ти, нощта - невръстна
и двамата ще хванем по ръка.
Далеч оттук - с луна от пръсти,
целунах светлото докрай.

Преви се мигом, падна тишина,
а вечерта избяга със петлите...
Далеч си тук, сълзата е сама
и шепата ти шепне, че ще литне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

limeruna (Йоана)

2016-06-14T23:04:35+03:00
Burns

Красива абстрактна картина от емоции. Така виждам това стихотворение. Четиристишията са стегнати и правят текста по-хрупкав
Поздрави!

2016-06-14T18:05:03+03:00
limeruna (Йоана)

Благодаря ви много!

2016-06-11T12:14:08+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Йоанче, толкова е красиво...!

2016-06-10T22:23:45+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Експресионизъм в стихотворна форма.Възприятието не е във видяното,а в усещането за него.Не всеки го може.Поздрав!

2016-06-10T20:22:21+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0