9 июн. 2016 г., 19:42

Докрай

645 0 7

 

Красив си ти, нощта - невръстна
и двамата ще хванем по ръка.
Далеч оттук - с луна от пръсти,
целунах светлото докрай.

 

Преви се мигом, падна тишина,
а вечерта избяга със петлите...
Далеч си тук, сълзата е сама
и шепата ти шепне, че ще литне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

 

 

Комментарии

Комментарии

  • Красива абстрактна картина от емоции. Така виждам това стихотворение. Четиристишията са стегнати и правят текста по-хрупкав
    Поздрави!
  • Благодаря ви много!
  • Йоанче, толкова е красиво...!
  • Експресионизъм в стихотворна форма.Възприятието не е във видяното,а в усещането за него.Не всеки го може.Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...