Jun 9, 2016, 7:42 PM

Докрай 

  Poetry
509 0 7

 

Красив си ти, нощта - невръстна
и двамата ще хванем по ръка.
Далеч оттук - с луна от пръсти,
целунах светлото докрай.

 

Преви се мигом, падна тишина,
а вечерта избяга със петлите...
Далеч си тук, сълзата е сама
и шепата ти шепне, че ще литне...

© Йоана All rights reserved.

 

 

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красива абстрактна картина от емоции. Така виждам това стихотворение. Четиристишията са стегнати и правят текста по-хрупкав
    Поздрави!
  • Благодаря ви много!
  • Йоанче, толкова е красиво...!
  • Експресионизъм в стихотворна форма.Възприятието не е във видяното,а в усещането за него.Не всеки го може.Поздрав!
  • Много нежност е затворена тук само в два куплета. За доказателство обособявам това ОКО на текста:

    "Далеч оттук - с луна от пръсти,
    целунах светлото докрай...
    Далеч си тук, сълзата е сама
    и шепата ти шепне, че ще литне..."

    Такива редове може да напише само ангелска душа, каквато е твоята, Йоана. Поздравявам те и ти се възхищавам!
  • "А вечерта избяга със петлите"!
    Много смело употребяваш думите, Йоана. Това е характерно за стила ти и ме впечатлява. Над твоите текстове човек не може да не се замисли. И това е хубаво...
Random works
: ??:??