Jun 9, 2016, 7:42 PM

Докрай

  Poetry
638 0 7

 

Красив си ти, нощта - невръстна
и двамата ще хванем по ръка.
Далеч оттук - с луна от пръсти,
целунах светлото докрай.

 

Преви се мигом, падна тишина,
а вечерта избяга със петлите...
Далеч си тук, сълзата е сама
и шепата ти шепне, че ще литне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

 

 

Comments

Comments

  • Красива абстрактна картина от емоции. Така виждам това стихотворение. Четиристишията са стегнати и правят текста по-хрупкав
    Поздрави!
  • Благодаря ви много!
  • Йоанче, толкова е красиво...!
  • Експресионизъм в стихотворна форма.Възприятието не е във видяното,а в усещането за него.Не всеки го може.Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...