16 oct 2012, 17:37

Доктор Мама

  Poesía
1.1K 0 4

Пръстчето боля ме,

най-малкото - кутрето.

И оплаках се на мама:

- Ей тук, мамо, на крачето!

Тя със крем ми го намаза

и целуна по челцето.

- Бързо, Слънчо, ще ти мине!

Вярно мина ми, додето...

 

 

Ядох сладолед на клечка,

но корем ме заболя.

Пак при мама аз отидох,

болката да излекува тя.
Капки някакви ми даде

и ми рече с топъл глас:

- Бързо, Слънчо, ще ти мине!

Вярно, мина ми от раз!

 

Заболя ме днес главата,

мама нещо се смути.

Пак целуна ми челото:

- Леле, целият гориш!
Бързо лягай във леглото

мъничко да си поспиш!

И вълшебен хап извади,

и ме сгуши с две ръце.

Толкоз хубаво ми стана,

мама че е все до мен.

 

Всичко бързо ми минава,

лек за всичко има тя.

И ръцете ù лекуват,

и усмивката, гласа...

Много я обичам мама!

Мама - тя ми е една!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Генова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...