Доктор Мама
Пръстчето боля ме,
най-малкото - кутрето.
И оплаках се на мама:
- Ей тук, мамо, на крачето!
Тя със крем ми го намаза
и целуна по челцето.
- Бързо, Слънчо, ще ти мине!
Вярно мина ми, додето...
Ядох сладолед на клечка,
но корем ме заболя.
Пак при мама аз отидох,
болката да излекува тя.
Капки някакви ми даде
и ми рече с топъл глас:
- Бързо, Слънчо, ще ти мине!
Вярно, мина ми от раз!
Заболя ме днес главата,
мама нещо се смути.
Пак целуна ми челото:
- Леле, целият гориш!
Бързо лягай във леглото
мъничко да си поспиш!
И вълшебен хап извади,
и ме сгуши с две ръце.
Толкоз хубаво ми стана,
мама че е все до мен.
Всичко бързо ми минава,
лек за всичко има тя.
И ръцете ù лекуват,
и усмивката, гласа...
Много я обичам мама!
Мама - тя ми е една!
© Антония Генова All rights reserved.
Благодаря!
