9 dic 2011, 18:26

Дом 

  Poesía
494 0 0
ДОМ
Поглеждам в очите на нашия дом -
щори зелени, безмълвни.
За всички е ясно - това е подслон,
но огънче липсва напълно.
Удари ни гръм и поройният дъжд
огнището наше заля.
Сълзите си спряхме, но как изведнъж
да пламне отново искра?
Как пламва искрата? В далечните дни
предците ни как са я взели?
Сърцата си в кремък превръщаме ний ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??