Заградена от решетки на затвора,

крещя с пълно гърло,

ала никого и нищо не чува моя вик.

И липсват всякаква следа от хора,

чувствам като вечност всеки миг.

Няма бъдеще за нас,

пленниците на затвора.

Всяка сутрин,всеки обед,вечер в захлас.

Всичко е илюзия.

Всичко толкова боли.

Съзтезанието започна- кой ще ни измъчва.

Защо пък да не пробваш ти?

Спокойно,няма да ти се обидя.

Всичко в мене,всичко толкова гори.

Не виждам кой минава, всичко е в мъгла.

И да дойдеш няма да те видя,

всичко толкова боли..

И защо ли казвам всичко,

Щом нищичко си нямам?

Пленниците на затвора...

Пленн...