Дом
Заградена от решетки на затвора,
крещя с пълно гърло,
ала никого и нищо не чува моя вик.
И липсват всякаква следа от хора,
чувствам като вечност всеки миг.
Няма бъдеще за нас,
пленниците на затвора.
Всяка сутрин,всеки обед,вечер в захлас.
Всичко е илюзия.
Всичко толкова боли.
Съзтезанието започна- кой ще ни измъчва.
Защо пък да не пробваш ти?
Спокойно,няма да ти се обидя.
Всичко в мене,всичко толкова гори.
Не виждам кой минава, всичко е в мъгла.
И да дойдеш няма да те видя,
всичко толкова боли..
И защо ли казвам всичко,
Щом нищичко си нямам?
Пленниците на затвора...
Пленн...
© Исмигюл Хаджиеминова All rights reserved.
