Дом без тебе
Без тебе утрото е мрачно
и е забулено в мъгла.
Без теб денят ми е без слънце
и остър е, като игла.
Нощта без тебе е тъмница
и равносилна на затвор.
Без тебе къщата е празна,
цветята вехнат в тъжен двор.
Пресъхват всякакви стремежи
за нови смислени дела.
Без тебе секнаха мечтите,
като пречупена стрела.
И няма смисъл от живота
да го живея аз самин.
Защо е този дом тогава
и без огнище, без комин?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
