18.03.2014 г., 22:18 ч.
Дом без тебе
Без тебе утрото е мрачно
и е забулено в мъгла.
Без теб денят ми е без слънце
и остър е, като игла.
Нощта без тебе е тъмница
и равносилна на затвор.
Без тебе къщата е празна,
цветята вехнат в тъжен двор.
Пресъхват всякакви стремежи
за нови смислени дела.
Без тебе секнаха мечтите,
като пречупена стрела.
И няма смисъл от живота
да го живея аз самин.
Защо е този дом тогава
и без огнище, без комин?
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Когато човек не се чувства цял, е трудно!
-
Благодаря, Приятели, за коментариите и оценките!
Желая Ви хубав и творчески ден! -
Част от природата ни е да споделяме уюта.
Поздрав, Никола! -
Много силна, чувствена, има душа!
Поздравления! -
Много хубаво стихотворение на вечна тема. Запаметяващ се образ е:
"Без тебе утрото е мрачно
и е забулено в мъгла.
Без теб денят ми е без слънце
и остър е, като игла."
Поздравление Никола! В десетката си!: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав от мен и хубав ден!