И този празник ти честитя отдалече,
И ще отмине този ден, без да те видя...
И само тази болка от години,
която заживя със мен като приятел..
Така ми липсваш, толкова ми липсваш..
И без прегръдката ти ми е толкова студено,
И толкова мечтая да сме заедно..
Не съществува дом по-топъл от сърцето ти!
Да можеше от всичко да ни пазиш,
да можеше, през всичко ще преминеш..
Тъй меки, топли и любящи,
ръцете ти са като щитове пред нас.
Ти до последния си ден ни носиш
в душата си като светиня...
Прегръдката ти е утеха.
Сърцето ти е дом..
завинаги...
© Красимира Масларска Todos los derechos reservados