Прибирам се.
Усещам домашен уют.
Светлината очертава човешко сияние
На твоята плът.
Поглед, прегръдка сгряват
Изстиналото през деня сърце.

Свалена маска от лицето
С целувка нежна по нослето.
Усещам прилив на енергия, от което.
Благодарна съм за дето.
Отново чувствам се като дете.

Прегръдка с бетон на место граница издигнат.
Тухли от вярност скрепени.
С честност покрити, слепени.

Мили думи извират.
Кладенец в прегръдка правят.
Животни красиви в обращение към мен се създават.
Котета, патета в кладенеца плават.
Светлина в тъмата се прокрадва.