Sep 11, 2018, 9:42 PM

Домашен уют

  Poetry » Love
1.3K 1 1

Прибирам се.
Усещам домашен уют.
Светлината очертава човешко сияние
На твоята плът.
Поглед, прегръдка сгряват
Изстиналото през деня сърце.

Свалена маска от лицето
С целувка нежна по нослето.
Усещам прилив на енергия, от което.
Благодарна съм за дето.
Отново чувствам се като дете.

Прегръдка с бетон на место граница издигнат.
Тухли от вярност скрепени.
С честност покрити, слепени.

Мили думи извират.
Кладенец в прегръдка правят.
Животни красиви в обращение към мен се създават.
Котета, патета в кладенеца плават.
Светлина в тъмата се прокрадва.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Deya All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Елица! 🌷

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....