20 dic 2008, 22:27

Домът на вихрушките

1.2K 0 12

В нашия дом вихрушките спят.
Уморени, задъхани
и със влажни крила
вечер вкъщи прибират се всички -
бурен вихър, виелица зла,
весел вятър и онзи мънИчкият
тихичък полъх от детски мечти.
Всички вкупом говорят
и вихрят прашинките,
свирят в ключалките,
викат, мърморят...

После утихват по свойте легла
и сънуват си своите
вятърни сънища -
как разпиляват гъста мъгла,
как обхождат небесните пътища,
как вдигат талази във морската шир,
как леко погалват водата подир.
Как на клон се люлеят
и падат листата,
как напролет се смее
от техния гъдел земята.

Ей такива неща те нощем сънуват,
а сутрин си слагат крилата,
крилати обувки обуват,
прибират си в джоба нещата -
ключ, свирка, закуска за малкия,
палави мисли, скрити в кутия...
Такива неща те си носят
във джоба и пръсват се вредом
по свойте си пътища.
А вечер отново във малкия дом
сънуват си своите вятърни сънища.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....