2 jun 2006, 12:20

Дон Хуан Пирдопски

  Poesía
1.1K 0 14

Седи си дон Хуан на стола
и гледа синия екран,
а там красиви сеньорити,
го карат да е замечтан.

Сърдита, доня Хуанита
подпитва често дон Хуан:
- Защо със тези сеньорити
си все така щастлив, засмян?

А дон Хуан седи учуден,
почесва своята глава.
- Защото те за мен са чужди,
а ти си собствена жена.

Знай, чуждите женички, скъпа,
са като пролетен дъждец,
напомня той, че идва лято,
а аз се чувствам младенец.

- Ах, дърт козел, какво ти става?
Не ти ли стигам за това?
Я стой си тука и не шавай,
да не останеш без брада!

Седи си дон Хуан във къщи
и гледа синия екран,
че доня Хуанита варди,
в ръка с големия тиган.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Валери тук ще оценя Христо ти си после ха-ха
  • Колко настроение и свежарски мисли ми навя това...щестица от мен!

  • Мойсей в Двореца не седи,
    защото с Лъки няма време,
    дори не мисли за преди,
    че носеше тогава бреме.

    Тази вечер е с нея
    сам, на четири очи,
    с обяснение - за гея,
    че го стрелна злобно:
    ”Чуваш ме, нали?”


    Сред книгите на своя кабинет
    разлиства той човешките съдби,
    които се кръстосват в Интернет,
    показвайки се колко са добри.

    А тя:”Защо така ухаеш?
    Какви са тез жени?
    Не ме ли приласкаеш,
    ох, спри се, стой…или..!”

    И двамата в стихове въздишат,
    а текстовете им са нажежени
    и случващото се желаят да опишат,
    показвайки, че са били блажени.

    -Казват ми,че имаш
    цял харем с жени,
    по баровете скиташ
    и пилееш там пари?

    Измислят си истории куриозни
    с мечти, преминали през рая,
    а напъните абмициозни,
    показват, че вървят към края.

    -И на всичкото… капак
    с някаква жена:
    обяснявай мъжо как
    създадохте рояк деца?

    Жадувани са всичките им срещи,
    въздигани в ранг на авантюра,
    но ах, сърцата, тъй горещи,
    бленуват новата култура.

    -Скръствам си ръцете,
    слушам те сега...
    Как, ще оправдаеш
    своята вина?

    Но защо ли милата съпруга
    е така различна-
    пее песен друга:
    сдържа се да е прилична?!
  • И от мен много поздрави адаш!!!!наистина е много хубаво,когато умее един поет да разсмива и да разплаква хората така!!!6-4ка от мен
  • Здравейте, приятели!!!
    Знаете ли, колко приятно се чувствам сега, когато се прибрах от работа и виждам, че с моето весело стихче съм допринесъл за вашето добро настроение. Благодаря ви за милите думи!!!
    Искам да изкажа специална благодарност на кръстницата на дон Хуан - Силвето!!! Благодарение на нея аз реших да създам образа веселия дон Хуан!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...