2.06.2006 г., 12:20

Дон Хуан Пирдопски

1K 0 14

Седи си дон Хуан на стола
и гледа синия екран,
а там красиви сеньорити,
го карат да е замечтан.

Сърдита, доня Хуанита
подпитва често дон Хуан:
- Защо със тези сеньорити
си все така щастлив, засмян?

А дон Хуан седи учуден,
почесва своята глава.
- Защото те за мен са чужди,
а ти си собствена жена.

Знай, чуждите женички, скъпа,
са като пролетен дъждец,
напомня той, че идва лято,
а аз се чувствам младенец.

- Ах, дърт козел, какво ти става?
Не ти ли стигам за това?
Я стой си тука и не шавай,
да не останеш без брада!

Седи си дон Хуан във къщи
и гледа синия екран,
че доня Хуанита варди,
в ръка с големия тиган.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Валери тук ще оценя Христо ти си после ха-ха
  • Колко настроение и свежарски мисли ми навя това...щестица от мен!

  • Мойсей в Двореца не седи,
    защото с Лъки няма време,
    дори не мисли за преди,
    че носеше тогава бреме.

    Тази вечер е с нея
    сам, на четири очи,
    с обяснение - за гея,
    че го стрелна злобно:
    ”Чуваш ме, нали?”


    Сред книгите на своя кабинет
    разлиства той човешките съдби,
    които се кръстосват в Интернет,
    показвайки се колко са добри.

    А тя:”Защо така ухаеш?
    Какви са тез жени?
    Не ме ли приласкаеш,
    ох, спри се, стой…или..!”

    И двамата в стихове въздишат,
    а текстовете им са нажежени
    и случващото се желаят да опишат,
    показвайки, че са били блажени.

    -Казват ми,че имаш
    цял харем с жени,
    по баровете скиташ
    и пилееш там пари?

    Измислят си истории куриозни
    с мечти, преминали през рая,
    а напъните абмициозни,
    показват, че вървят към края.

    -И на всичкото… капак
    с някаква жена:
    обяснявай мъжо как
    създадохте рояк деца?

    Жадувани са всичките им срещи,
    въздигани в ранг на авантюра,
    но ах, сърцата, тъй горещи,
    бленуват новата култура.

    -Скръствам си ръцете,
    слушам те сега...
    Как, ще оправдаеш
    своята вина?

    Но защо ли милата съпруга
    е така различна-
    пее песен друга:
    сдържа се да е прилична?!
  • И от мен много поздрави адаш!!!!наистина е много хубаво,когато умее един поет да разсмива и да разплаква хората така!!!6-4ка от мен
  • Здравейте, приятели!!!
    Знаете ли, колко приятно се чувствам сега, когато се прибрах от работа и виждам, че с моето весело стихче съм допринесъл за вашето добро настроение. Благодаря ви за милите думи!!!
    Искам да изкажа специална благодарност на кръстницата на дон Хуан - Силвето!!! Благодарение на нея аз реших да създам образа веселия дон Хуан!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...