Седи си дон Хуан на стола
и гледа синия екран,
а там красиви сеньорити,
го карат да е замечтан.
Сърдита, доня Хуанита
подпитва често дон Хуан:
- Защо със тези сеньорити
си все така щастлив, засмян?
А дон Хуан седи учуден,
почесва своята глава.
- Защото те за мен са чужди,
а ти си собствена жена.
Знай, чуждите женички, скъпа,
са като пролетен дъждец,
напомня той, че идва лято,
а аз се чувствам младенец.
- Ах, дърт козел, какво ти става?
Не ти ли стигам за това?
Я стой си тука и не шавай,
да не останеш без брада!
Седи си дон Хуан във къщи
и гледа синия екран,
че доня Хуанита варди,
в ръка с големия тиган.
© Христо Костов All rights reserved.