По кой ли път е тръгнал Дон Кихот,
макар и сам, без стража и народ?
Обърквал ли е често пътя на мечтата
с кръстопътя на съдбата?
Питал ли се е къде отива,
дори изгубен в мрачна зима?
И тъжни песни надали е пял,
даже конят му да е умрял?
Но когато рядко се прибирал,
може би сълзи в шепа е събирал.
Топла свещ стопява слабото му тяло
и всеки път започва отначало.
Тази карта, начертана с вар,
изчезва лесно като снощна жар.
Но той продължил да я чертае
и плетка от илюзии тя знае.
Дали се чувствам като Дон Кихот,
понеже често давам заден ход?
Безсмислени усилия за всякакви неща,
за да видя само малко...
... светлина.
И чупя ли напразно рицарски доспехи,
за да видят моите мънички успехи?
Имам ли оръженосец на магаре,
когато самата аз не нося сабя?
© Таня Нецова Todos los derechos reservados