Dec 31, 2011, 4:02 PM

Дон Кихот

1.6K 0 0

По кой ли път е тръгнал Дон Кихот,

макар и сам, без стража и народ?

Обърквал ли е често пътя на мечтата

с кръстопътя на съдбата?

 

Питал ли се е къде отива,

дори изгубен в мрачна зима?

И тъжни песни надали е пял,

даже конят му да е умрял?

 

Но когато рядко се прибирал,

може би сълзи в шепа е събирал.

Топла свещ стопява слабото му тяло

и всеки път започва отначало.

 

Тази карта, начертана с вар,

изчезва лесно като снощна жар.

Но той продължил да я чертае

и плетка от илюзии тя знае.

 

Дали се чувствам като Дон Кихот,

понеже често давам заден ход?

Безсмислени усилия за всякакви неща,

за да видя само малко...

... светлина.

И чупя ли напразно рицарски доспехи,

за да видят моите мънички успехи?

Имам ли оръженосец на магаре,

когато самата аз не нося сабя?

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Нецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...