Dec 31, 2011, 4:02 PM

Дон Кихот

1.6K 0 0

По кой ли път е тръгнал Дон Кихот,

макар и сам, без стража и народ?

Обърквал ли е често пътя на мечтата

с кръстопътя на съдбата?

 

Питал ли се е къде отива,

дори изгубен в мрачна зима?

И тъжни песни надали е пял,

даже конят му да е умрял?

 

Но когато рядко се прибирал,

може би сълзи в шепа е събирал.

Топла свещ стопява слабото му тяло

и всеки път започва отначало.

 

Тази карта, начертана с вар,

изчезва лесно като снощна жар.

Но той продължил да я чертае

и плетка от илюзии тя знае.

 

Дали се чувствам като Дон Кихот,

понеже често давам заден ход?

Безсмислени усилия за всякакви неща,

за да видя само малко...

... светлина.

И чупя ли напразно рицарски доспехи,

за да видят моите мънички успехи?

Имам ли оръженосец на магаре,

когато самата аз не нося сабя?

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Нецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...